Шевица на времето: Патронен празник на училището в село Чавдар

Патронният празник на всяко училище е време за припомняне на ценности, за свързване с корените ни, за изграждане на дух на принадлежност и общност. В ЧСУ „Константин-Кирил Философ“ вярваме, че образованието се случва навсякъде, където има вдъхновение и нови знания. Затова тази година отбелязахме празника на нашето училище по един специален начин – с пътуване до село Чавдар - село, изпълнено с история и запазени традиции.

С пристигането ни в село Чавдар, се отправихме към Фолклорния център – съвременно културно място, което обединява традиция с иновация. В това пространство времето сякаш спря и се отвори врата към едно друго измерение – това на българската душевност.

Първото, с което се запознахме, беше историята на самото село, което някога е носело името Радославово. Чрез интерактивно видео с анимирани герои – Радо и Слава – научихме повече за произхода на селото, за живота на хората в миналото, за техните трудности, радости и ритуали. 

Видяхме как се багри вълна с природни багрила – процес, който включва запалване на огнище, варене на вода в меден котел и внимателно добавяне на билки и растения. Всички тези действия бяха придружени с обяснения за символиката на цветовете и връзката между природата и човека. Учениците ни проследиха целия процес и по правене на хляб. Разбрахме, че зад всяка питка стои не само труд, но и благодарност към земята и природните сили. 

Разгледахме автентични облекла от различни етнографски области, научихме как цветовете, формите и шевиците разказват история – за семейството, за региона, за статуса на човека в обществото. В програмата ни бяха включени и традиционни гатанки и игри, свързани с бита и ежедневието на хората в миналото. 

Втората част от пътуването ни беше посветена на неолитното селище над Чавдар. За учениците това бе уникална възможност да видят с очите си как са изглеждали първите домове, как са се топлели хората, как са готвели, съхранявали храната си и се грижели за оцеляването си. Учениците бяха впечатлени от изобретателността на хората, живели без съвременни удобства, но с умения и мъдрост, предавани от поколение на поколение.

Накрая на деня се отправихме към въжения парк, където всички имаха възможност да изпробват силата, сръчността и координацията си. Смях, окуражаване, преодоляване на страхове – тук не просто се катерихме, а затвърждавахме доверие помежду си.

Патронният празник тази година се превърна в ден на знание, емоции и съпреживяване. Този ден бе урок по история, по човечност, по принадлежност.

Село Чавдар ни показа, че миналото е живо – когато го търсим, когато го преживяваме и когато го предаваме нататък.